4 jul 2019, 17:45

Забравям ли те?

604 0 0

Забравям ли те,

за това, че спомените ми с теб

са свързани с травматични събития?

За това се забравя – нали?

Но как да те забравя?

Щом всеки спомен, свързан с теб

е свързан и с хиляди усмивки,

с толкова огромно щастие,

което не бях изпитвала никога...

Сълза се стече от очите ми...

Обещах си да не пиша...

Но мисълта за теб все така

силно ме вълнува...

Оставяш другите мъже да ме разсмиват,

защото си мислиш,

че ти ми носиш само сълзи?

Напротив!

Щом общувам с теб

съм най-щастлива на света.

Тогава в очите ми слизат звездите.

Тогава сърцето ми пее с буен ритъм

 и желания порочни изгарят тялото ми...

Затихващо ли е това в мен...?

Не мисля.

Ти имаш опита, ти знаеш как

да ме възпламениш отново...

Аз чакам този взрив,

за да мога да живея,

за да мога да горя отново,

а сега сега аз просто тлея

 и чакам, просто чакам, за мене да узрееш…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...