4 июл. 2019 г., 17:45

Забравям ли те?

603 0 0

Забравям ли те,

за това, че спомените ми с теб

са свързани с травматични събития?

За това се забравя – нали?

Но как да те забравя?

Щом всеки спомен, свързан с теб

е свързан и с хиляди усмивки,

с толкова огромно щастие,

което не бях изпитвала никога...

Сълза се стече от очите ми...

Обещах си да не пиша...

Но мисълта за теб все така

силно ме вълнува...

Оставяш другите мъже да ме разсмиват,

защото си мислиш,

че ти ми носиш само сълзи?

Напротив!

Щом общувам с теб

съм най-щастлива на света.

Тогава в очите ми слизат звездите.

Тогава сърцето ми пее с буен ритъм

 и желания порочни изгарят тялото ми...

Затихващо ли е това в мен...?

Не мисля.

Ти имаш опита, ти знаеш как

да ме възпламениш отново...

Аз чакам този взрив,

за да мога да живея,

за да мога да горя отново,

а сега сега аз просто тлея

 и чакам, просто чакам, за мене да узрееш…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...