Забравям ли те,

за това, че спомените ми с теб

са свързани с травматични събития?

За това се забравя – нали?

Но как да те забравя?

Щом всеки спомен, свързан с теб

е свързан и с хиляди усмивки,

с толкова огромно щастие,

което не бях изпитвала никога...

Сълза се стече от очите ми...

Обещах си да не пиша...

Но мисълта за теб все така

силно ме вълнува...

Оставяш другите мъже да ме разсмиват,

защото си мислиш,

че ти ми носиш само сълзи?

Напротив!

Щом общувам с теб

съм най-щастлива на света.

Тогава в очите ми слизат звездите.

Тогава сърцето ми пее с буен ритъм

 и желания порочни изгарят тялото ми...

Затихващо ли е това в мен...?

Не мисля.

Ти имаш опита, ти знаеш как

да ме възпламениш отново...

Аз чакам този взрив,

за да мога да живея,

за да мога да горя отново,

а сега – сега аз просто тлея

 и чакам, просто чакам, за мене да узрееш…