9 ene 2016, 20:41

Забравям те

  Poesía
544 0 0

Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.

Но те вече не пленяват мен.

Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.

Но те вече не целуват мен.

Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха.

Но те вече не прегръщат мен.

Забравям усмивката ти, която разтапяше сърцето ми.

Но тя вече не разтапя мен.

Забравям смеха ти, който беше лек за моята душа.

Но ето...

Вече е невъзможно да ме излекува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Т Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...