Забравям те

Poetry

540 0 0

Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.

Но те вече не пленяват мен.

Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.

Но те вече не целуват мен.

Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха.

Но те вече не прегръщат мен.

Забравям усмивката ти, която разтапяше сърцето ми.

Но тя вече не разтапя мен.

Забравям смеха ти, който беше лек за моята душа.

Но ето...

Вече е невъзможно да ме излекува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0