Забравям те

Poetry

545 0 0

Забравям очите ти, живи и толкова пленителни.

Но те вече не пленяват мен.

Забравям устните ти, тези, които нежно ме целуваха.

Но те вече не целуват мен.

Забравям ръцете ти, които силно ме прегръщаха.

Но те вече не прегръщат мен.

Забравям усмивката ти, която разтапяше сърцето ми.

Но тя вече не разтапя мен.

Забравям смеха ти, който беше лек за моята душа.

Но ето...

Вече е невъзможно да ме излекува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0