25 sept 2014, 12:55

Забравяме I

  Poesía » Otra
433 0 0

Забравяме неща, места, привички.

Самите себе си забравяме дори.

Обидни думи, казани пред всички

и чувства, от които ни боли.

 

Любовите старателно забравяме,

когато тръгват си. Забравяме защо.

И спомените евтино продаваме.

С насочен във главата ни пищов

 

забравата държи ни в плен и весело

изтрива всичко в нашия живот.

Не помним, накъде сме се понесли.

Забравяме достойнство, чест и род.

 

Пороците  си твърдо не признаваме.

А да си спомним грешките не смеем.

И както тръгнало е, ще забравиме,

защо на този свят красив живеем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...