Sep 25, 2014, 12:55 PM

Забравяме I

  Poetry » Other
437 0 0

Забравяме неща, места, привички.

Самите себе си забравяме дори.

Обидни думи, казани пред всички

и чувства, от които ни боли.

 

Любовите старателно забравяме,

когато тръгват си. Забравяме защо.

И спомените евтино продаваме.

С насочен във главата ни пищов

 

забравата държи ни в плен и весело

изтрива всичко в нашия живот.

Не помним, накъде сме се понесли.

Забравяме достойнство, чест и род.

 

Пороците  си твърдо не признаваме.

А да си спомним грешките не смеем.

И както тръгнало е, ще забравиме,

защо на този свят красив живеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...