Забравяме неща, места, привички.

Самите себе си забравяме дори.

Обидни думи, казани пред всички

и чувства, от които ни боли.

Любовите старателно забравяме,

когато тръгват си. Забравяме защо.

И спомените евтино продаваме.

С насочен във главата ни пищов

забравата държи ни в плен и весело

изтрива всичко в нашия живот.

Не помним, накъде сме се понесли.

Забравяме достойнство, чест и род.

Пороците  си твърдо не признаваме.

А да си спомним грешките не смеем.

И както тръгнало е, ще забравиме,

защо на този свят красив живеем.