rossie (Росица Сертова)
23 44
25 sept 2014, 0:22

Забързана 

  Poesía » De amor
862 0 9

Вечно бързам. Няма как –

нали трябва света да спасявам,

да съм с модата винаги в крак,

от душата си да раздавам.

 

Ставам рано – е, не е беда

и занасям закуската в спалнята.

Няма как. Аз съм майка, жена.

Без хвалба – идеалната.

 

А се чудя къде да си вместя и римите

дето нощем дъждът ми реди по стъклата,

дето, дявол го взел, ме преследват с годините

и съвсем безпардонно ми мътят главата.

 

Днес ще спра. Ще поседна за малко.

Ще послушам на птица любовния вик.

Ще отпия от виното бавно и сладко.

Ще мечтая. Подарявам си този миг.

 

Той е кратък, но стига за всичко –

да приготвиш вечеря за двама,

да целунеш детенце по боса петичка,

да се сгушиш до нечие рамо.

 

После пак – и в съня си ще бързам –

да сбъдвам мечти, да завивам със топло одеяло.

А когато в гърдите отляво пристърже

ще поседна за миг… И така отначало.

© Росица Сертова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По човешки истинно!
  • Благодаря на всички! Още не се оправям добре с навигацията в сайта и не знам как да ви пиша лично.
  • Прекрасно изразено женско битие!Да ти е хубаво!
  • Днес се докосвам до хубавата поезия. Браво Роси !
  • Топло, истинско, докосващо!
    Позддрав и приятен ден!
  • Как да не те поздравя?!
    Чудесно е!
  • Комплименти...много топъл стих!
  • Толкова ми е близко...
    Поздравления за очарованието, което излъчва това стихотворение!
  • Какво правите, бе хора! Какъв такъв особен ден е днес (пардон, вчера)
    Само мога да си/ви пожелая повече такива "силни" дни, респ. публикации!
Propuestas
: ??:??