7 abr 2006, 12:04

Забързано

  Poesía
1.6K 0 4



зелена гора - загубвам се
плетена ситно - заплитам се
жълта трева - изоставам
червено момиче - всезнаещо

виждам пазача - забързано
движи се вяло - омръзна ми
стъпвам на пода, притихвам
играем със него на вързано

мярнах зад храста говедата
рошави, шарени звуци от флейта
всичко е ясно - както е писано,
пак ще се пише - още рано е

погледнах часовника и завидях му
колко е сигурен в полета
бавно смехът оживява
- всичко написах - ми каза гората

майче ще свършваме -
някои си тръгнаха
към оцелелите още прид
ържам се
кра...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Огрян Орешников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И говедата.....
    Така добре се връзват....
    Как си усетил момента....
    Поздрав и продължавай...
  • Браво! Превъзходно! Какво усещане!Чудесно!Изключително!Гениялно!
  • Доли, Доли...
    Както винаги ти си перфектна. Аз съм просто един драскач на чувства. А и оттук нататък ще става още по-зле...
  • Интересно е, само че говедата нещо не ми се връзват с флейтата

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...