Apr 7, 2006, 12:04 PM

Забързано

  Poetry
1.6K 0 4



зелена гора - загубвам се
плетена ситно - заплитам се
жълта трева - изоставам
червено момиче - всезнаещо

виждам пазача - забързано
движи се вяло - омръзна ми
стъпвам на пода, притихвам
играем със него на вързано

мярнах зад храста говедата
рошави, шарени звуци от флейта
всичко е ясно - както е писано,
пак ще се пише - още рано е

погледнах часовника и завидях му
колко е сигурен в полета
бавно смехът оживява
- всичко написах - ми каза гората

майче ще свършваме -
някои си тръгнаха
към оцелелите още прид
ържам се
кра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Огрян Орешников All rights reserved.

Comments

Comments

  • И говедата.....
    Така добре се връзват....
    Как си усетил момента....
    Поздрав и продължавай...
  • Браво! Превъзходно! Какво усещане!Чудесно!Изключително!Гениялно!
  • Доли, Доли...
    Както винаги ти си перфектна. Аз съм просто един драскач на чувства. А и оттук нататък ще става още по-зле...
  • Интересно е, само че говедата нещо не ми се връзват с флейтата

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....