12 may 2012, 20:54

Зад чужди гърбове

  Poesía » Civil
544 0 1

      Зад чужди гърбове

 

Зад чужди гърбове

не съм стоял на топло.

Аз в бурите

изправен съм вървял.

Без стонове

 и без красиви вопли.

За истините

 само съм държал.

 

О, аз не съм

 наследник на корона.

И авоари не съм наследил.

Не съм потъпквал

никога закона.

И  само честен

с хората съм бил!

 

Живях в една

 безсмислена епоха,

която ни откъсна

 от света,

със нея комунистите

 дойдоха

и издигнаха

 край нас плета!

 

Натирен  беше  Господ...

 И морала...

Създадоха  си

 идиотски свят.

Припяваха ни

 свойто „ала-бала“,

докато  наш’те

 кокали ядат.

 

Във този ад премина

 младостта ми,

 а също тъй

 и зрелия живот...

То бяха фарсове

 и  мелодрами,

където вегетираше

  един народ!...

 

За мястото си

 цял живот се борих.

И с честен труд аз

 всичко надживях.

Вратите си

 с умения отварях.

И мисля си,

 достойно

 че  живях!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Зад чужди гърбове
    не съм стоял на топло.
    Аз в бурите
    изправен съм вървял.
    Без стонове
    и без красиви вопли.
    За истините
    само съм държал.

    О, аз не съм
    наследник на корона.
    И авоари не съм наследил.
    Не съм потъпквал
    никога закона.
    И само честен
    с хората съм бил!

    За мястото си
    цял живот се борих.
    И с честен труд аз
    всичко надживях.
    Вратите си
    с умения отварях.
    И мисля си,
    достойно
    че живях!"

    Мисля, че без политическия привкус е по-добре.
    Това какви хора сме не зависи от системата, а от нас самите.
    Винаги и навсякъде е имало и достойни хора, и недостойни...
    Хубав стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...