Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
Зад чужди гърбове
не съм стоял на топло.
Аз в бурите
изправен съм вървял.
Без стонове
и без красиви вопли.
За истините
само съм държал.
О, аз не съм
наследник на корона.
И авоари не съм наследил.
Не съм потъпквал
никога закона.
И само честен
с хората съм бил!
Живях в една
безсмислена епоха,
която ни откъсна
от света,
със нея комунистите
дойдоха
и издигнаха
край нас плета!
Натирен беше Господ...
И морала...
Създадоха си
идиотски свят.
Припяваха ни
свойто „ала-бала“,
докато наш’те
кокали ядат.
Във този ад премина
младостта ми,
а също тъй
и зрелия живот...
То бяха фарсове
и мелодрами,
където вегетираше
един народ!...
За мястото си
цял живот се борих.
И с честен труд аз
всичко надживях.
Вратите си
с умения отварях.
И мисля си,
достойно
че живях!
© Христо Славов All rights reserved.
