22 abr 2008, 1:18

Зад кулисите разказах

  Poesía » Otra
1.1K 0 4

В ролите на стари персонажи,

през мелници и десет планини,

душата ми - галерия с колажи,

а чувствата ми в пепел, руини...

 

В тъжен празник нареждам усмивки,

от луните на много любови,

под чаршафи и чужди завивки,

в колиби и царски покои.

 

През реки и десет морета,

под дървета и ябълки златни,

сред вълци и диви прасета,

има принцове руси и знатни.

  

През пустините в мрака препусках,

Йерусалим превърнах на прах...

Хиляда нощи съня си изпусках,

да те гоня по пътя към грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ти имаш моя проблем с ритъма между куплетите. Не се връзват куплетите някак, иначе идеята е много добра. Добра поетеса си.
  • Невероятна си!
  • "През реки и десет морета,

    под дървета и ябълки златни,

    сред вълци и диви прасета,

    има принцове руси и знатни."

    Има принцове вярно е...Само че.
    Те дали са достойни със чувства
    да воюват за твойто сърце?
    И да достигнат до нивото на сънуваните.





  • Приказен стих! Хубаво е!
    с обич, Миличка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...