22 апр. 2008 г., 01:18

Зад кулисите разказах 

  Поэзия » Другая
737 0 4

В ролите на стари персонажи,

през мелници и десет планини,

душата ми - галерия с колажи,

а чувствата ми в пепел, руини...

 

В тъжен празник нареждам усмивки,

от луните на много любови,

под чаршафи и чужди завивки,

в колиби и царски покои.

 

През реки и десет морета,

под дървета и ябълки златни,

сред вълци и диви прасета,

има принцове руси и знатни.

  

През пустините в мрака препусках,

Йерусалим превърнах на прах...

Хиляда нощи съня си изпусках,

да те гоня по пътя към грях...

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И ти имаш моя проблем с ритъма между куплетите. Не се връзват куплетите някак, иначе идеята е много добра. Добра поетеса си.
  • Невероятна си!
  • "През реки и десет морета,

    под дървета и ябълки златни,

    сред вълци и диви прасета,

    има принцове руси и знатни."

    Има принцове вярно е...Само че.
    Те дали са достойни със чувства
    да воюват за твойто сърце?
    И да достигнат до нивото на сънуваните.





  • Приказен стих! Хубаво е!
    с обич, Миличка.
Предложения
: ??:??