Зад кулисите разказах

22.04.2008 г., 1:18 ч.

Поезия » Друга

736 0 4

В ролите на стари персонажи,

през мелници и десет планини,

душата ми - галерия с колажи,

а чувствата ми в пепел, руини...

В тъжен празник нареждам усмивки,

от луните на много любови,

под чаршафи и чужди завивки,

в колиби и царски покои.

През реки и десет морета,

под дървета и ябълки златни,

сред вълци и диви прасета,

има принцове руси и знатни.

През пустините в мрака препусках,

Йерусалим превърнах на прах...

Хиляда нощи съня си изпусках,

да те гоня по пътя към грях...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

s7r (Валери Шуманов)

2008-05-19T22:05:49+03:00

И ти имаш моя проблем с ритъма между куплетите. Не се връзват куплетите някак, иначе идеята е много добра. Добра поетеса си.
Qn_Boboqn (Боян Йорданов)

2008-04-24T22:59:59+03:00

Невероятна си!
Довереница (Дочка Василева)

2008-04-22T12:08:52+03:00

"През реки и десет морета,

под дървета и ябълки златни,

сред вълци и диви прасета,

има принцове руси и знатни."

Има принцове вярно е...Само че.
Те дали са достойни със чувства
да воюват за твойто сърце?
И да достигнат до нивото на сънуваните.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-22T10:45:45+03:00

Приказен стих! Хубаво е!
с обич, Миличка.