Зад кулисите разказах
В ролите на стари персонажи,
през мелници и десет планини,
душата ми - галерия с колажи,
а чувствата ми в пепел, руини...
В тъжен празник нареждам усмивки,
от луните на много любови,
под чаршафи и чужди завивки,
в колиби и царски покои.
През реки и десет морета,
под дървета и ябълки златни,
сред вълци и диви прасета,
има принцове руси и знатни.
През пустините в мрака препусках,
Йерусалим превърнах на прах...
Хиляда нощи съня си изпусках,
да те гоня по пътя към грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
