10 dic 2015, 1:32

Зад реалността

  Poesía
1.3K 1 24

 

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...

Вселената е само мащеха за нас -
потапяща ни в тихата си бездна,
а Времето е просто полицейски час
до пълната космическа безследност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мммм...!!!
  • Благодаря ти, Електра! Много ме трогна.
  • Нежно и красиво! Поздравления!
  • Благодаря ти за вниманието, Доче!

    "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо",

    защото:

    "Всичко се поражда от битието. Битието се поражда от небитието!" Лао Дзъ/

    Благодаря ти за вниманието, Тони! Максимално релаксиращи празници ти желая!
  • Реалността на нереалното
    държи юздите на мечтите.
    Препуска влюбено Пегас
    и сънищата се усмихват...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...