vega666 (Младен Мисана)
1671 14302
10 дек. 2015 г., 01:32

Зад реалността 

  Поэзия
1086 1 24

 

Сънувам те - най-будният ми сън,
отворените мигли потреперват.
Единствено чрез теб излизам аз навън,
извън реалността, която ни отмерва...

Вселената е само мащеха за нас -
потапяща ни в тихата си бездна,
а Времето е просто полицейски час
до пълната космическа безследност...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мммм...!!!
  • Благодаря ти, Електра! Много ме трогна.
  • Нежно и красиво! Поздравления!
  • Благодаря ти за вниманието, Доче!

    "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо",

    защото:

    "Всичко се поражда от битието. Битието се поражда от небитието!" Лао Дзъ/

    Благодаря ти за вниманието, Тони! Максимално релаксиращи празници ти желая!
  • Реалността на нереалното
    държи юздите на мечтите.
    Препуска влюбено Пегас
    и сънищата се усмихват...
  • Благодаря ви, Пресияна и Катя! Трогнат съм от вниманието. Имайте хубав уикенд!
  • Поздравление за хубавия стих, Младене!
  • Благодаря на всички, които ме удостиха с прочит, коментар и оценяване!
    Бяхте много мили и ме трогнахте с вниманието си. Пожелавам ви несекващо вдъхновение и попътни ветрове в начинанията ви!:M&M
  • "Единствено чрез теб излизам аз навън,
    извън реалността,която ни отмерва..."Поздрави,Младен!За пореден път се възхищавам на поетичното ти майсторство!
  • С Ена!
  • И идея си нямаш как те разбирам само!
    Този ти стих ме разплака...
    Още съм жива, значи
  • Бих се връщала пак и пак тук. Това стихотворение обръща внимание на най-важното в живота. И колкото и да е странно, реалността не го съдържа. Какво изобщо е реалност... Всично е вътре в нас и в преживяванията ни. Благодаря за прекрасната поезия!
  • Ей Младене къде ме хвърли в тази бездна. Поздрави и лека вечер!
  • Пак нещо космическо!Кратко, но дълбоко по смисъл и съдържание!
    И накрая находката:" а Времето е просто полицейски час/ до пълна космическа безследност..." Харесах го, Младене, и оценявам!!
    поздрави от мен и хубав ден!!
  • Готин сън! Чак се размечтах...

    <a target="_blank" href="http://smayliki.ru/smilie-491350791.html"><img src="http://s5.rimg.info/6bfe4a7e61dcd13ba3686c52ee150d97.gif" ></a>
  • Брей че умно!Уважих
  • Вероятна истина извън въображаемата ни реалност.
    Хубаво!
  • Прекрасен стих!!!Поздрав!
  • А, може би сънят ни е истинската реалност??? Вселената ни обича и ни дава най-доброто, нищо, че понякога смятаме, че не е така! Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне! Понякога чувстваме и желаем неща, които не са за нас, а го проумяваме, чак след като изстрадаме истината за нас! Само чрез любовта усещаме реалността зад завесата и не отразяваме битието! Тогава сме живи, обичащи, прощаващи и истински!Тогава времето спира да съществува! Пак се отплеснах и що правя така и аз не знам??? Прекрасен стих, Младене, защото мога да си го тълкувам както го чувствам!
  • С мисълта си БОГ вселената създаде
    и откъсна частица малка и за нас,
    но сметка си държи и всичко знае,
    през силата на любовта ни идва края!

    Харесах и те поздравявам!
  • Привет! Любовта ни въздига в космоса.Губим представа за реалноста,
    но мащехата е зла и ни напомня за себе си. Харесах!
  • Добро утро, Младене!!! Влюбен е стиха ти! Нека и денят ти е такъв!!!

    "НЕ МОГА ДА ЗАТВОРЯ

    По навик търся твоята ръка.
    От спомена отпивам малки глътки.
    Очите ме болят от самота,
    сърцето ми тупти в познати стъпки.

    Безгрижен бях и пълен със мечти,
    повярвал в светлините на съдбата,
    сега съм кисел, стар и мълчалив,
    достойнство съм изгубил в тишината.

    Не мога да си тръгна! Докога!?
    И всеки край отново е начало.
    Прилепнала е моята душа
    в съня към съвършеното ти тяло.

    Изгубен съм във стая без врати.
    И няма изход. Силни са стените.
    Във тях се блъскам тежко и кънти
    сърцето ми, преглъщащо сълзите.

    От хорската тълпа страня до днес.
    Не искам със тъга да заразявам.
    А нощем вия дълго, тъжен пес,
    който без стопанин ближе рани.

    Наивен бях, повярвах в любовта -
    откритие направих епохално.
    По навик търся твоята ръка.
    Но няма никой - мястото е празно.

    Обичам те сега. И в този миг.
    Но, Бога ми, не искам да говоря.
    И не случайно пиша стих след стих -
    след теб врата не мога да затворя!"

    Камен Илиев
  • Космосът не е идеалния вакуум, а съдържа магически прах..., електромагнитните излъчвания и звукове от Kосмоса достигат до нас..., - все пак...!!!
    "Вселената е само мащеха за нас -
    потапяща ни в тихата си бездна,
    а Времето е просто полицейски час
    до пълната космическа безследност..."
  • Може би това е любовта, съизмерима само с Вселената и времето...
    И в кратките форми постигаш пълнота и силни внушения, Мисана.
    Привет!
Предложения
: ??:??