19 jul 2019, 15:31

Зад техните очи 

  Poesía » De amor
627 9 12

Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.

 

И не стигат очи, нито пръсти
до прозрачните, тъжни небета.
Самотата - единствена къща,
води призраци тихи в сърцето му.

 

Но от болката вият безбрежни
окончания топли по кожата,
то не гледа сърдито, под вежди,
нежността е в кръвта му и помни я.

 

И проходил от вечност най-свята
в сладки устни и бяла случайност,
дава смисъл да литне стрелата,
светлината пробола до крайност.

 

В този свят няма явна причина
светлината да бъде видяна,
ако мракът с любов не обвива
всяка тръпка от нея живяна.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Дани!
  • Поздравления, Райна! Винаги изненадваш с дълбочина и богата образност, смисъл! Финалът много ми хареса!
  • И на теб усмивки слънцето да дарява, Ваня!
  • Толкова красота и музика има в стиховете ти, Райне!!! Браво на теб!!! Усмихнат да е денят ти!!!
  • Ангелче, красотичките са за чувстващи очички като твоите!
  • Ники, добре дошъл си и ти желая вдъхновения!
  • Светлина си в поезията Райне!
    Всеки един твой стих е магия!
  • Пепи, Георги, Кате, светли почивни дни ви желая!
  • Адмирации за стиха ти, Райна!Докосваш...!
  • Майсторски стих в метафорична симфония.
    Поздравявам те.
  • Чудесен стих!
  • https://www.youtube.com/watch?v=NTTtqoSWKog

    Страхотно , Петре...има увереност, която витае в пространството между всички галактики!
Propuestas
: ??:??