Зад техните очи
Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти
до прозрачните, тъжни небета.
Самотата - единствена къща,
води призраци тихи в сърцето му.
Но от болката вият безбрежни
окончания топли по кожата,
то не гледа сърдито, под вежди,
нежността е в кръвта му и помни я.
И проходил от вечност най-свята
в сладки устни и бяла случайност,
дава смисъл да литне стрелата,
светлината пробола до крайност.
В този свят няма явна причина
светлината да бъде видяна,
ако мракът с любов не обвива
всяка тръпка от нея живяна.
