Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти
до прозрачните, тъжни небета.
Самотата - единствена къща,
води призраци тихи в сърцето му.
Но от болката вият безбрежни
окончания топли по кожата,
то не гледа сърдито, под вежди,
нежността е в кръвта му и помни я. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up