9 feb 2008, 12:16

Задръстване

  Poesía
755 0 9

Шофьори,

все така злоупотребили със себе си,

блъскат по клаксоните

и те вият,

стенат,

дори хапят.

Хапят безмилостно

кротките минувачи

и те побесняват.

Вече не пъплят,

не се спъват,

не се влачат,

а настървено събличат

пешеходните пътеки

от гърба на потните улици,

навличат се  тях,

навличат се и се мислят

за черно-бели тигри.

Мятат се на врата

на светофарите,

ослепяват ги

с оголените си нокти.

Нахвърлят се

и върху пътните знаци,

налапват ги,

сдъвкват ги,

поглъщат ги.

Поглъщат и кротват,

облизват се дълго

и тихо си чакат

на тяхно място да поникнат

голи жени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигнално, портокали, шумотевица, бъркотия, размяна на роли, възмездие...
    свободни асоциации, не умея така добре да ги прекроявам и подреждам като теб; много модерна и образна, динамична и провокативна, харесва ми как насищаш стиха на места, удряш по черните клавиши на въображението с цялата ярост на съдийското си чукче...
    Изключително приятна изненада.
  • Оригинален и нестандартен стих!
  • Много е хубаво!!!
    Неповторимо!!!
  • !!!
    Просто, Мария!
  • Понякога пониква... поезия!
    Поздрави за гневното и нестандартно митопретворяване на тук и сега!
    Хареса ми!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...