Задръстване
Шофьори,
все така злоупотребили със себе си,
блъскат по клаксоните
и те вият,
стенат,
дори хапят.
Хапят безмилостно
кротките минувачи
и те побесняват.
Вече не пъплят,
не се спъват,
не се влачат,
а настървено събличат
пешеходните пътеки
от гърба на потните улици,
навличат се тях,
навличат се и се мислят
за черно-бели тигри.
Мятат се на врата
на светофарите,
ослепяват ги
с оголените си нокти.
Нахвърлят се
и върху пътните знаци,
налапват ги,
сдъвкват ги,
поглъщат ги.
Поглъщат и кротват,
облизват се дълго
и тихо си чакат
на тяхно място да поникнат
голи жени.
© Мария Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Оригинален и нестандартен стих!
-
Много е хубаво!!!
Неповторимо!!!
-
!!!
Просто, Мария! -
Понякога пониква... поезия!
Поздрави за гневното и нестандартно митопретворяване на тук и сега!
Хареса ми!!! -
Много истинско и правдоподобно.Много ми хареса!Браво!
-
Оргинално...
-
Интересен стих, много интересен, като брутална истина!
-
Налапа ме...сдъвка ме...твоят стих...
Уникална си , Мария.
Страшно въздействат стиховете ти.
с обич за теб.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
свободни асоциации, не умея така добре да ги прекроявам и подреждам като теб; много модерна и образна, динамична и провокативна, харесва ми как насищаш стиха на места, удряш по черните клавиши на въображението с цялата ярост на съдийското си чукче...
Изключително приятна изненада.