Задуха
Задуха
/по М. Сычук /
Дъгата остаря и в кръста се прегъна.
Наведе се, като оветрена челия.
Слънцето се чумери. Облак го спъна.
Нахлупи калпака и под вежди го пие.
Бурята с изгрев се кичи напразно.
Тъмно-синя, спиралата прави я тъжна.
Топлият дъжд носи заразите.
Сбръчкано тръпнат по кръчмите мъжове.
Толко е тежко, че умът ми изхвърка.
Нямам си Господ! Така си далече...
Ще ми се да те любя във селската църква,
ако ще да съм после в Ада изпечен...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
