Дъгата остаря и в кръста се прегъна. Наведе се, като оветрена челия. Слънцето се чумери. Облак го спъна. Нахлупи калпака и под вежди го пие. Бурята с изгрев се кичи напразно. Тъмно-синя, спиралата прави я тъжна. Топлият дъжд носи заразите. Сбръчкано тръпнат по кръчмите мъжове. Толко е тежко, че умът ми изхвърка. Нямам си Господ! Така си далече... Ще ми се да те любя във селската църква, ако ще да съм после в Ада изпечен...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.