9 mar 2013, 20:43

Задушница 

  Poesía
786 0 2

Не си отиват мъртвите от нас,

не, не си отиват до сетния ни час,

когато ще протегне ръката си баща ми -

към звездите да ме поведе

и конят еднорог ще чатка със сребърно копито,

и моите деца ще махат на мен и на баща ми...

Не си отиват мъртвите от нас

и Александър, внукът едноимен,

крачи с твоята походка,

а с твоя смях се смее другият ми син.

Не, не си отиват мъртвите от нас -

и помни дъщеря ми приказка за Крачулан.

Не си отиват мъртвите от нас,

не, не си отиват!

Чуваш ли ме, тате!

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??