Задушница
987
0
2
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито,
и моите деца ще махат на мен и на баща ми...
Не си отиват мъртвите от нас
и Александър, внукът едноимен,
крачи с твоята походка,
а с твоя смях се смее другият ми син.
Не, не си отиват мъртвите от нас -
и помни дъщеря ми приказка за Крачулан.
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват!
Чуваш ли ме, тате!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
