Задушница
986
0
2
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват до сетния ни час,
когато ще протегне ръката си баща ми -
към звездите да ме поведе
и конят еднорог ще чатка със сребърно копито,
и моите деца ще махат на мен и на баща ми...
Не си отиват мъртвите от нас
и Александър, внукът едноимен,
крачи с твоята походка,
а с твоя смях се смее другият ми син.
Не, не си отиват мъртвите от нас -
и помни дъщеря ми приказка за Крачулан.
Не си отиват мъртвите от нас,
не, не си отиват!
Чуваш ли ме, тате!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
