2 nov 2014, 17:20

Задушница

  Poesía
972 0 3

гробището е нива

на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири

всеотдайно преливана

с безответни сълзи и вино

методично лочеща

закъсняло обичане

неуморно поникваща

спомени и мраморни плочи

 

гробове пресни чернеят

сред неприбраната стара реколта

рохката пръст е белег

за новородена болка

която от сухата гръд на земята

наивно идва да суче

и има четирсет дни

самотата

да изучи

 

мама вече не плаче

на татко на гроба

нейната болка подмина

десет години

нейната болка порасна

(навътре - уместна посока)

вече не бърка неловко

в очите на хората

вече мълчи

възпитано

 

или пък татко някак е успял да й каже

че там е светло

че там е светло и хубаво

че душите живеят добре

и лошите даже

само едно им тежи –

живите

с глухотата ни шумна

дето им пречи

да ни пошушнат

че отсам са и раят, и адът,

и чистилището

 

и че някой ден

недалечен

пак ще ги гушнем

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миа Сердарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря за хубавите думи, мила Eia! Пиша за тези неща, защото вярвам, че най-голямото нещо, което може да постигне един творец, е да помогне на някого да се върне към себе си и изначално заложеното си добро.
  • Тихичко докосваш най-чувствителните струни, замисляш за живота и смъртта, за смисъла, за доброто и не дотолкова, за "глухотата ни шумна"... Сякаш вторият вариант, който си предложила след редакциите, повече ми допада. Но ти пишеш вълнуващо, замислящо... Определено мога да кажа, че много харесвам творбите ти.
  • Избързах с публикуването май. След няколко редакции последната част се превърна в това:

    може би татко някак е успял да й каже
    че там е светло
    светло и красиво
    че душите живеят добре
    и лошите даже
    само едно им тежи –
    живите -
    глухотата ни шумна
    дето им пречи
    да ни пошушнат
    малко надеждица -
    че отсам са и раят, и адът,
    и чистилището

    но нищо -
    оттам има кой
    има кой
    да ни наглежда.

    ***
    Как мислите, по-добре ли е?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...