Nov 2, 2014, 5:20 PM

Задушница

  Poetry
979 0 3

гробището е нива

на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири

всеотдайно преливана

с безответни сълзи и вино

методично лочеща

закъсняло обичане

неуморно поникваща

спомени и мраморни плочи

 

гробове пресни чернеят

сред неприбраната стара реколта

рохката пръст е белег

за новородена болка

която от сухата гръд на земята

наивно идва да суче

и има четирсет дни

самотата

да изучи

 

мама вече не плаче

на татко на гроба

нейната болка подмина

десет години

нейната болка порасна

(навътре - уместна посока)

вече не бърка неловко

в очите на хората

вече мълчи

възпитано

 

или пък татко някак е успял да й каже

че там е светло

че там е светло и хубаво

че душите живеят добре

и лошите даже

само едно им тежи –

живите

с глухотата ни шумна

дето им пречи

да ни пошушнат

че отсам са и раят, и адът,

и чистилището

 

и че някой ден

недалечен

пак ще ги гушнем

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миа Сердарева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ти благодаря за хубавите думи, мила Eia! Пиша за тези неща, защото вярвам, че най-голямото нещо, което може да постигне един творец, е да помогне на някого да се върне към себе си и изначално заложеното си добро.
  • Тихичко докосваш най-чувствителните струни, замисляш за живота и смъртта, за смисъла, за доброто и не дотолкова, за "глухотата ни шумна"... Сякаш вторият вариант, който си предложила след редакциите, повече ми допада. Но ти пишеш вълнуващо, замислящо... Определено мога да кажа, че много харесвам творбите ти.
  • Избързах с публикуването май. След няколко редакции последната част се превърна в това:

    може би татко някак е успял да й каже
    че там е светло
    светло и красиво
    че душите живеят добре
    и лошите даже
    само едно им тежи –
    живите -
    глухотата ни шумна
    дето им пречи
    да ни пошушнат
    малко надеждица -
    че отсам са и раят, и адът,
    и чистилището

    но нищо -
    оттам има кой
    има кой
    да ни наглежда.

    ***
    Как мислите, по-добре ли е?

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...