2 нояб. 2014 г., 17:20

Задушница

971 0 3

гробището е нива

на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири

всеотдайно преливана

с безответни сълзи и вино

методично лочеща

закъсняло обичане

неуморно поникваща

спомени и мраморни плочи

 

гробове пресни чернеят

сред неприбраната стара реколта

рохката пръст е белег

за новородена болка

която от сухата гръд на земята

наивно идва да суче

и има четирсет дни

самотата

да изучи

 

мама вече не плаче

на татко на гроба

нейната болка подмина

десет години

нейната болка порасна

(навътре - уместна посока)

вече не бърка неловко

в очите на хората

вече мълчи

възпитано

 

или пък татко някак е успял да й каже

че там е светло

че там е светло и хубаво

че душите живеят добре

и лошите даже

само едно им тежи –

живите

с глухотата ни шумна

дето им пречи

да ни пошушнат

че отсам са и раят, и адът,

и чистилището

 

и че някой ден

недалечен

пак ще ги гушнем

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миа Сердарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря за хубавите думи, мила Eia! Пиша за тези неща, защото вярвам, че най-голямото нещо, което може да постигне един творец, е да помогне на някого да се върне към себе си и изначално заложеното си добро.
  • Тихичко докосваш най-чувствителните струни, замисляш за живота и смъртта, за смисъла, за доброто и не дотолкова, за "глухотата ни шумна"... Сякаш вторият вариант, който си предложила след редакциите, повече ми допада. Но ти пишеш вълнуващо, замислящо... Определено мога да кажа, че много харесвам творбите ти.
  • Избързах с публикуването май. След няколко редакции последната част се превърна в това:

    може би татко някак е успял да й каже
    че там е светло
    светло и красиво
    че душите живеят добре
    и лошите даже
    само едно им тежи –
    живите -
    глухотата ни шумна
    дето им пречи
    да ни пошушнат
    малко надеждица -
    че отсам са и раят, и адът,
    и чистилището

    но нищо -
    оттам има кой
    има кой
    да ни наглежда.

    ***
    Как мислите, по-добре ли е?

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...