Задушница
гробището е нива
на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири
всеотдайно преливана
с безответни сълзи и вино
методично лочеща
закъсняло обичане
неуморно поникваща
спомени и мраморни плочи
гробове пресни чернеят
сред неприбраната стара реколта
рохката пръст е белег
за новородена болка
която от сухата гръд на земята
наивно идва да суче
и има четирсет дни
самотата
да изучи
мама вече не плаче
на татко на гроба
нейната болка подмина
десет години
нейната болка порасна
(навътре - уместна посока)
вече не бърка неловко
в очите на хората
вече мълчи
възпитано
или пък татко някак е успял да й каже
че там е светло
че там е светло и хубаво
че душите живеят добре
и лошите даже
само едно им тежи –
живите
с глухотата ни шумна
дето им пречи
да ни пошушнат
че отсам са и раят, и адът,
и чистилището
и че някой ден
недалечен
пак ще ги гушнем
© Миа Сердарева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много ти благодаря за хубавите думи, мила Eia! Пиша за тези неща, защото вярвам, че най-голямото нещо, което може да постигне един творец, е да помогне на някого да се върне към себе си и изначално заложеното си добро.
-
Тихичко докосваш най-чувствителните струни, замисляш за живота и смъртта, за смисъла, за доброто и не дотолкова, за "глухотата ни шумна"... Сякаш вторият вариант, който си предложила след редакциите, повече ми допада. Но ти пишеш вълнуващо, замислящо... Определено мога да кажа, че много харесвам творбите ти.
-
Избързах с публикуването май. След няколко редакции последната част се превърна в това:
може би татко някак е успял да й каже
че там е светло
светло и красиво
че душите живеят добре
и лошите даже
само едно им тежи –
живите -
глухотата ни шумна
дето им пречи
да ни пошушнат
малко надеждица -
че отсам са и раят, и адът,
и чистилището
но нищо -
оттам има кой
има кой
да ни наглежда.
***
Как мислите, по-добре ли е?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
