Остана ми дълбока диря в сърцето -

от истинска благодарност, любов и тъга.

Пак е Задушница и шепне небето

своите тайни в разноцветна дъга.

Погледи нежни, усмивки прекрасни,

мислите и чувствата – те всички са там,

но в миговете светли или ужасни

усещам, че с мен са. Не, просто го знам!

Във властта съм на огромна спирала

и в унисон е дългът ми с онази потребност,

да усетя дъха на земята, която е събрала

в едно голямо „Защо?“, тленност и вечност.

Ще оставя цветята сами да говорят,

а свещта да догори безмълвно.

Вода с огън и мисли с мисли се борят.

Тежко е – хляб и душа поливам с вино.

Вече преваля денят с усещане за олово

и уморените ми нозе у дома ме прибират.

Задушница мина – остава Божието слово.

Само с любовта на живите, те не умират.