Остана ми дълбока диря в сърцето -
от истинска благодарност, любов и тъга.
Пак е Задушница и шепне небето
своите тайни в разноцветна дъга.
Погледи нежни, усмивки прекрасни,
мислите и чувствата – те всички са там,
но в миговете светли или ужасни
усещам, че с мен са. Не, просто го знам!
Във властта съм на огромна спирала
и в унисон е дългът ми с онази потребност,
да усетя дъха на земята, която е събрала
в едно голямо „Защо?“, тленност и вечност. ...