3 jun 2017, 11:56  

Задушница 

  Poesía » Otra
360 3 2

              Там, над старо сгушено селце,

              има странен град от мрамор бял.

              Прострени прави, дълги редове,

              до него – стръмен път от кал.

 

              По него хора се катерят

              с торбички, чанти във ръце.

              Дошли, кого ли да намерят?

              Над тях разплакано небе.

 

              Облечени са в черно вси,

              пристъпват бавно и мълчат.

              Не крият своите сълзи

              и с мъка пълен е денят.

 

              Прегръщат мрамора студен,

              не виждат нищо от сълзите.

              Те тайно знаят някой ден,

              ще свършат тука дните.

 

               А днес дошли са да помèнат

               любими хора, души без глас

               и клетва своя да простенат:

               "Ще ви обичаме до сетен час!"

               

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??