Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука,
а днес отново за това мечтаем.
Ала ги няма.
В сърцето е болежка
от зейналата празна яма.
Болката, казват е човешка,
а загубата все така голяма.
И не отминава.
Душно е вечно подир тях.
Днес за душите им раздавам,
всичко, което от душата си събрах.
© Галина Кръстева Todos los derechos reservados