4 feb 2009, 20:51

Заедно

1.2K 0 3
Заедно

Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота.

От малко пламъче пожара запали,
подклаждай го със обич чиста.
И чувствата с дъх топъл възкреси,
дари ми от магията цветиста.

Глава на рамото ми положи,
за теб ще бъда винаги опора.
И ако някога в душата загорчи,
от любовта ще черпим сила нова.

Не се страхувай, с мен върви,
звезда нощем пътя огрява.
И танцуваме заедно в росни треви,
а над нас славей нежна песен припява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • написано с обич...Верониче...
  • Ръка подай и с мен тръгни
    по стръмните пътеки на живота.
    И болката ти в радост превърни,
    да срещнем смело своята Голгота.

    Целият ти стих е много красив но ето това най-много ми хареса.
  • Вероника,прекрасно е!Стопли ми душата!Тя запя нежна песен!Браво!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...