4 февр. 2009 г., 20:51

Заедно

1.2K 0 3
Заедно

Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота.

От малко пламъче пожара запали,
подклаждай го със обич чиста.
И чувствата с дъх топъл възкреси,
дари ми от магията цветиста.

Глава на рамото ми положи,
за теб ще бъда винаги опора.
И ако някога в душата загорчи,
от любовта ще черпим сила нова.

Не се страхувай, с мен върви,
звезда нощем пътя огрява.
И танцуваме заедно в росни треви,
а над нас славей нежна песен припява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • написано с обич...Верониче...
  • Ръка подай и с мен тръгни
    по стръмните пътеки на живота.
    И болката ти в радост превърни,
    да срещнем смело своята Голгота.

    Целият ти стих е много красив но ето това най-много ми хареса.
  • Вероника,прекрасно е!Стопли ми душата!Тя запя нежна песен!Браво!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...