4.02.2009 г., 20:51

Заедно

1.2K 0 3
Заедно

Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота.

От малко пламъче пожара запали,
подклаждай го със обич чиста.
И чувствата с дъх топъл възкреси,
дари ми от магията цветиста.

Глава на рамото ми положи,
за теб ще бъда винаги опора.
И ако някога в душата загорчи,
от любовта ще черпим сила нова.

Не се страхувай, с мен върви,
звезда нощем пътя огрява.
И танцуваме заедно в росни треви,
а над нас славей нежна песен припява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • написано с обич...Верониче...
  • Ръка подай и с мен тръгни
    по стръмните пътеки на живота.
    И болката ти в радост превърни,
    да срещнем смело своята Голгота.

    Целият ти стих е много красив но ето това най-много ми хареса.
  • Вероника,прекрасно е!Стопли ми душата!Тя запя нежна песен!Браво!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...