4.02.2009 г., 20:51

Заедно

1.2K 0 3
Заедно

Ръка подай и с мен тръгни
по стръмните пътеки на живота.
И болката ти в радост превърни,
да срещнем смело своята Голгота.

От малко пламъче пожара запали,
подклаждай го със обич чиста.
И чувствата с дъх топъл възкреси,
дари ми от магията цветиста.

Глава на рамото ми положи,
за теб ще бъда винаги опора.
И ако някога в душата загорчи,
от любовта ще черпим сила нова.

Не се страхувай, с мен върви,
звезда нощем пътя огрява.
И танцуваме заедно в росни треви,
а над нас славей нежна песен припява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • написано с обич...Верониче...
  • Ръка подай и с мен тръгни
    по стръмните пътеки на живота.
    И болката ти в радост превърни,
    да срещнем смело своята Голгота.

    Целият ти стих е много красив но ето това най-много ми хареса.
  • Вероника,прекрасно е!Стопли ми душата!Тя запя нежна песен!Браво!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...