Заеми на дъщеря ми

11 jun 2011, 10:52

Poesía » Otra

575 1 2

"Моля те, дай ми сто лева на заем."

Ето, разбира се, щерко любима.

Но не на заем ги, миличка,

давам,

а ме спохождай в най-дългата зима,

ледени вихри когато завият

и пред вратата ми струпат се преспи.

Щом и главата ми стара

покрият

и дните ми станат студени, нелесни...

Аз за тогава ти "заеми" давам

и за тогава и внуци отглеждам.

Обич на тях и на тебе

отдавам,

ти я предавай на твойте, с надежда...

Дъще, на майка се заемът връща,

щом не забравяте нейната къща!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

manuela822000 (Мануела Бъчварова)

2011-06-12T10:29:47+03:00

Прекрасен стих. Просълзи ме.
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-06-11T17:26:55+03:00

Много истински стих.Като се замисля,това е неизбежно.Поздравявам те!