Jun 11, 2011, 10:52 AM

Заеми на дъщеря ми

  Poetry » Other
699 1 2

 

 

"Моля те, дай ми сто лева на заем."

Ето, разбира се, щерко любима.

Но не на заем ги, миличка,

давам,

а ме спохождай в най-дългата зима,

 

ледени вихри когато завият

и пред вратата ми струпат се преспи.

Щом и главата ми стара

покрият

и дните ми станат студени, нелесни...

 

Аз за тогава ти "заеми" давам

и за тогава и внуци отглеждам.

Обич на тях и на тебе

отдавам,

ти я предавай на твойте, с надежда...

 

Дъще, на майка се заемът връща,

щом не забравяте нейната къща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...