Jun 11, 2011, 10:52 AM

Заеми на дъщеря ми

  Poetry » Other
705 1 2

 

 

"Моля те, дай ми сто лева на заем."

Ето, разбира се, щерко любима.

Но не на заем ги, миличка,

давам,

а ме спохождай в най-дългата зима,

 

ледени вихри когато завият

и пред вратата ми струпат се преспи.

Щом и главата ми стара

покрият

и дните ми станат студени, нелесни...

 

Аз за тогава ти "заеми" давам

и за тогава и внуци отглеждам.

Обич на тях и на тебе

отдавам,

ти я предавай на твойте, с надежда...

 

Дъще, на майка се заемът връща,

щом не забравяте нейната къща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...