11 июн. 2011 г., 10:52

Заеми на дъщеря ми

706 1 2

 

 

"Моля те, дай ми сто лева на заем."

Ето, разбира се, щерко любима.

Но не на заем ги, миличка,

давам,

а ме спохождай в най-дългата зима,

 

ледени вихри когато завият

и пред вратата ми струпат се преспи.

Щом и главата ми стара

покрият

и дните ми станат студени, нелесни...

 

Аз за тогава ти "заеми" давам

и за тогава и внуци отглеждам.

Обич на тях и на тебе

отдавам,

ти я предавай на твойте, с надежда...

 

Дъще, на майка се заемът връща,

щом не забравяте нейната къща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...