"Моля те, дай ми сто лева на заем."
Ето, разбира се, щерко любима.
Но не на заем ги, миличка,
давам,
а ме спохождай в най-дългата зима,
ледени вихри когато завият
и пред вратата ми струпат се преспи.
Щом и главата ми стара
покрият
и дните ми станат студени, нелесни...
Аз за тогава ти "заеми" давам
и за тогава и внуци отглеждам.
Обич на тях и на тебе
отдавам,
ти я предавай на твойте, с надежда...
Дъще, на майка се заемът връща,
щом не забравяте нейната къща!
© Славка Любенова Все права защищены