11 июн. 2011 г., 10:52

Заеми на дъщеря ми

707 1 2

 

 

"Моля те, дай ми сто лева на заем."

Ето, разбира се, щерко любима.

Но не на заем ги, миличка,

давам,

а ме спохождай в най-дългата зима,

 

ледени вихри когато завият

и пред вратата ми струпат се преспи.

Щом и главата ми стара

покрият

и дните ми станат студени, нелесни...

 

Аз за тогава ти "заеми" давам

и за тогава и внуци отглеждам.

Обич на тях и на тебе

отдавам,

ти я предавай на твойте, с надежда...

 

Дъще, на майка се заемът връща,

щом не забравяте нейната къща!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...