Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени.
И вярата се разпиля по вятъра.
А любовта, безсрамно разсъблечена,
потъваше в студените обятия
на сенки съвършено непознати.
Мечтите тромаво крила размахаха.
Една въздишка ятото изпрати.
Със есенна тъга заплака стряхата ...