Заесени се
Заесени се. В мислите и чувствата.
Илюзиите-паяжини хвръкнаха
далеч от нас. Коварна и изкуствена
се смееше страстта. Сами помръкнаха
копнежите, надеждите обречени.
И вярата се разпиля по вятъра.
А любовта, безсрамно разсъблечена,
потъваше в студените обятия
на сенки съвършено непознати.
Мечтите тромаво крила размахаха.
Една въздишка ятото изпрати.
Със есенна тъга заплака стряхата
на оня дом на летните ни нощи,
където бродят вече само спомени,
искри от нежност, неизтляла още,
и светли сЪлзи, все по теб отронени.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
