9 abr 2017, 14:18

Заето 

  Poesía » De amor
674 1 2

 

Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.

Не беше много мило,
когато ме забравяше,
а вечерята на масата стоеше.

Не беше много мило,
когато липсваше ти време
и колко рокли стоят си необлечени.

Тази вечер смело съм с червило,
защото друг дошъл е да ме вземе,
а ние с тебе... бяхме си обречени...

© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??