Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше,
а вечерята на масата стоеше.
Не беше много мило,
когато липсваше ти време
и колко рокли стоят си необлечени.
Тази вечер смело съм с червило,
защото друг дошъл е да ме вземе,
а ние с тебе... бяхме си обречени...
© Ваня Йорданова Todos los derechos reservados