Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше,
а вечерята на масата стоеше.
Не беше много мило,
когато липсваше ти време
и колко рокли стоят си необлечени.
Тази вечер смело съм с червило,
защото друг дошъл е да ме вземе,
а ние с тебе... бяхме си обречени...
© Ваня Йорданова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
