Apr 9, 2017, 2:18 PM

Заето 

  Poetry » Love
673 1 2

 

Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.

Не беше много мило,
когато ме забравяше,
а вечерята на масата стоеше.

Не беше много мило,
когато липсваше ти време
и колко рокли стоят си необлечени.

Тази вечер смело съм с червило,
защото друг дошъл е да ме вземе,
а ние с тебе... бяхме си обречени...

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??