24 ene 2013, 9:37

Загадка

  Poesía » Otra
696 0 0

Часовник тиктака с остарели стрелки,

времето измерва на посивелите ми коси.

Часовете минават безспирно, неспирно.

Питат време остана ли, има ли дни?

 

Поглеждам назад и виждам сълзи,

усещам радостта, съкровените мечти.

Духове спокойни и дяволски мисли,

пътища безкрайни, но кръстопът ги дели.

 

Празнотата изпълва душа,

безцелно минават си дните.

Търкам очи, не долавям искри,

които да греят в мрачните дни .

 

Студено е вътре и няма топлина.

Ръцете си прокарвам в косата,

в отговор да намеря въпроса:

Ще дойде ли някога момента?

 

Има ли слънчеви дни на тази земя,

които да греят над моята душа?

Покой да намери, сладко да спи,

сгушена някъде в нечий мечти?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джимбо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...