24.01.2013 г., 9:37

Загадка

690 0 0

Часовник тиктака с остарели стрелки,

времето измерва на посивелите ми коси.

Часовете минават безспирно, неспирно.

Питат време остана ли, има ли дни?

 

Поглеждам назад и виждам сълзи,

усещам радостта, съкровените мечти.

Духове спокойни и дяволски мисли,

пътища безкрайни, но кръстопът ги дели.

 

Празнотата изпълва душа,

безцелно минават си дните.

Търкам очи, не долавям искри,

които да греят в мрачните дни .

 

Студено е вътре и няма топлина.

Ръцете си прокарвам в косата,

в отговор да намеря въпроса:

Ще дойде ли някога момента?

 

Има ли слънчеви дни на тази земя,

които да греят над моята душа?

Покой да намери, сладко да спи,

сгушена някъде в нечий мечти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...