24.01.2013 г., 9:37

Загадка

692 0 0

Часовник тиктака с остарели стрелки,

времето измерва на посивелите ми коси.

Часовете минават безспирно, неспирно.

Питат време остана ли, има ли дни?

 

Поглеждам назад и виждам сълзи,

усещам радостта, съкровените мечти.

Духове спокойни и дяволски мисли,

пътища безкрайни, но кръстопът ги дели.

 

Празнотата изпълва душа,

безцелно минават си дните.

Търкам очи, не долавям искри,

които да греят в мрачните дни .

 

Студено е вътре и няма топлина.

Ръцете си прокарвам в косата,

в отговор да намеря въпроса:

Ще дойде ли някога момента?

 

Има ли слънчеви дни на тази земя,

които да греят над моята душа?

Покой да намери, сладко да спи,

сгушена някъде в нечий мечти?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...