13 sept 2016, 20:29

Заглежда се в очите ни септември

  Poesía
1.1K 1 6

Невидимите нишки на септември

протягат се сред летните премени

и ненаситно вплитат се в простора,

въздишащ още по морските сирени.

 

И нашите следи по две се вплитат,

сред пясъка на отминаващото време,

и вятърът от хълма все ни пита

дали ще потанцуваме със него.

 

Заглежда се в очите ни септември,

заплел в косите пъстролистен гребен,

но в погледа ни още лятото се скита

и есента не сме готови да приемем.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....