Невидимите нишки на септември
протягат се сред летните премени
и ненаситно вплитат се в простора,
въздишащ още по морските сирени.
И нашите следи по две се вплитат,
сред пясъка на отминаващото време,
и вятърът от хълма все ни пита
дали ще потанцуваме със него.
Заглежда се в очите ни септември,
заплел в косите пъстролистен гребен,
но в погледа ни още лятото се скита
и есента не сме готови да приемем.