13.09.2016 г., 20:29

Заглежда се в очите ни септември

1.1K 1 6

Невидимите нишки на септември

протягат се сред летните премени

и ненаситно вплитат се в простора,

въздишащ още по морските сирени.

 

И нашите следи по две се вплитат,

сред пясъка на отминаващото време,

и вятърът от хълма все ни пита

дали ще потанцуваме със него.

 

Заглежда се в очите ни септември,

заплел в косите пъстролистен гребен,

но в погледа ни още лятото се скита

и есента не сме готови да приемем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...