Заговезни

/Прошки/

В сумрака след залеза неделен

огън до небето се извива,

пламъкът раздира облак черен,

вие се нагоре и не спира.

И преди да е достигнал Бога,

изгорил е всичките несрети,

грехове и страсти – без умора,

прави ги на пепел, а той свети.

Засияват вече и душите,

пламнали в едно задружие,

искрени, като на Бог сълзите,

голи и без никакво оръжие.

За тях е постът, прошката и хлябът,

Молитвата и дадената дума,

обичта към Божия порядък

и вярата, че Светлина ще има.