Заговезни
/Прошки/
В сумрака след залеза неделен
огън до небето се извива,
пламъкът раздира облак черен,
вие се нагоре и не спира.
И преди да е достигнал Бога,
изгорил е всичките несрети,
грехове и страсти – без умора,
прави ги на пепел, а той свети.
Засияват вече и душите,
пламнали в едно задружие,
искрени, като на Бог сълзите,
голи и без никакво оръжие.
За тях е постът, прошката и хлябът,
Молитвата и дадената дума,
обичта към Божия порядък
и вярата, че Светлина ще има.
© Ивана Бойчева Все права защищены